Грамадата на нашето недоволство е незаконна
„Паметникът“ в градинката до Енергото ще бъде премахнат с реконструкцията на парка
"Цялата държавна власт произтича от народа". Това е надписът на табелата до камарата с камъни, струпани на ул.“Христо Г. Данов“, за които напоследък се сещаме само около датата 10 януари всяка година. Нещото играе ролята на паметник, посветен на Януарските събития отпреди 20 години. Той е издигнат спонтанно от хилядите протестиращи, които оставяха камък в края на шествията в онази зима преди 21 години*. Грозната грамада се топи с всяка изминала година и под Вазовия стих
А грамадата расте пак
невидимо, тайно,
и камъни върху нея
фърчат непрестайно;
че когото Бог накаже,
светът не прощава,
че който много търпи, тегли
много отмъщава.”
Скоро няма да остане нищо.
В проекта за реконструкция на Дондуковата градина липсва идея за запазване на Грамадата. Поради особената значимост на първата градска градина за озеленяването на Пловдив, тя е обявена за паметник на българската градинско–паркова култура, което прави паметникът-саморасляк незаконен. Тоест не бил съгласуван с компетентните институции.
Проектът за реконструкция на парка върви между ведомствата от 2012 година, но нито на управата тогава, нито на тази сега и е дошло на ум „да съгласува“ Грамадата. Освен това на никого от създателите ѝ – гражданите на Пловдив, не му е трепнала инициативата да го поиска от избраниците си.
За това, че паметникът в градинката до Енергото ще бъде премахнат с обновяването на парка, от Под тепето алармирахме още преди година. Днес отново напомняме, че управата на града премахва дори произведения на изкуството, които не притежават епитета „съгласувани“.
Замислете се защо камъните се топят?!
*На 10 януари се навършват 21 години от началото на протестите пред Народното събрани от 1997 година, така наречените Януарски събития. В периода януари – началото на февруари 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. Пътищата са блокирани, работниците отказват да работят, инфлацията расте с дни, а зърното е на привършване, с което започва недостиг на хранителни продукти. За около един месец цената долара спрямо лева скача на 3000 лв, а инфлацията вече е 300%. Средната заплата пада до стойност, равняваща се на 5 $.
На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (1935-2015), чийто мандат изтичаше след 11 дни, отказа да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство, макар че е задължен по конституция. На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов, встъпил в длъжност седмица по-рано, връчи на БСП мандат за съставяне на правителство. На 4 февруари 1997 г. БСП върна мандата за съставяне на правителство. Водеща роля за постигането на компромиса от страна на БСП имаше Николай Добрев. Политическите сили подписаха споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир. На 12 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначи служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски.